Лаком ли съм и за какво…

   Мисля си дали очите ни се пълнят по-бавно от сърцето… Очите са две, сърцето само едно. Двата съда се наливат полека-лека и с внимание да не разливаш.

   Ненаситността човешка “посреща” човека от началото му и ако той не съумее да се освободи от примката й или да я натика в най-тъмния ъгъл на характера си, алчността расте и се уголемява.

   Последните две седмици забелязвам един плевел, който се увива в зелено около храсти и дървета. Окото вижда нежно стъбълце, но когато го дръпнах, се оказа, че след него върви и друг в кафяво, много по-здрав и жилав. Всеки ден установявам как плевелите жадно обхващат нови територии.

   С подобна неутолимост се разпространяват лъжи, привички, рекламни трикове… и те впримчват да искаш това и онова.

   Собственото ми чревоугодничество наля в теглото ми килограми. Сама се питах защо ям и продължавам, щом не съм гладна. Хапвам, дъвча и чак ставайки ми тежко… се спирам. Отрупвам се с въпроси, срамувам се, че не мога да се въздържа. Стих 7 в Еклесиаст сякаш описва ненасищането. “Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва.”

   Какво живее в мен – надявам се не единствено лакомията. Кой в мен иска още лакомство – навикът, страхът, словесния дуел с безкрайна продължителност… Този прекомерен апетит се захранва от липсата на воля и контрол. В Притчи откриваме подходящи стихове: “постави ограничение на гърлото си, ако си лаком” 23:2 и “Адът и смъртта не се насищат, така и човешките очи не се насищат.” 27:20.

   Дали бяха лакоми очите на Лот, избирайки цялата Йорданска равнина поради причина, че беше добре напоявана… Той не остави правото на избор на Аврам, а гледайки, одобри по-приятното на външен вид. Хареса му изгледа. Впоследствие му се струпаха бедствия.  

   Когато вярваш в Бог ти знаеш, че упованието ти в Него ще те благославя. И не търсиш да избуташ другите, за да грабнеш най-голямото и сочно парче, най-хубавата и може би единствена възможност.

   Да, вероятно еди-какво си е голямо, хубаво, заслужено, полагащо ми се, но според чия гледна точка и на каква цена?!

        

            Христина Михайлова