Испанска страничка

   Пътуването за мен е една награда. Получих подарък за рождения си ден два автобусни билета отиване и връщане до Валенсия.

   Вълнуващо беше не отиването до тази географска точка, а шансът да бъда до моята Ваня. Разделяха ни почти десет години без да сме се виждали. Но главното, за което сърцето ми се радваше е, че тя първа в живота ми говори за своята вяра в Бог, и досега си спомням как започна… “Искам да ти кажа нещо чудесно…” и очите й светеха, изглеждаше въодушевена и променена. Сега ни предстоеше да се наговорим. Две приятелки. Място на срещата – Валенсия.

   Молех се да пътуваме безопасно и дните ни в Испания да са за благословение.

   Първата горчилка дойде  със самото появяване на возилото. Чешки рейс, чешки шофьори… е, говорят малко руски… Оказа се, че ще ни откарат до Барселона. Оттам ще сменяме превозното средство. При купуването на билетите никой не ме уведоми.

   Качихме се със сина ми и запътувахме. Заговорих се с хората и разбрах, че още четирима между тях ще продължат в нашата посока. Успокоение. Ще си помагаме взаимно в припомнянето на руския.

   Вестта, че трябва да чакаме цели четири часа връзка ме ужаси, но нямах избор. Назад не става, значи смирение и напред!

   Автобусът се напълни с араби, които пътуваха до границата и оттам с ферибот щяха да се придвижат към Африка. Носеха изобилие от багаж и към нас прикачиха тежко ремарке.

   Седмица европейци и трийсетина араби, живеещи в Испания, но се запътили към родните си места… Чувството ми за хумор, закачките с момчето ми и вълната от търпение ми съдействаха да издържа дългия път. Шумни разговори и силна арабска музика от радиото, на спиранията шофьорът предпочиташе да си говори с тях на езика им, трябваше аз да го питам за минутите отдих….Чудех се къде сме… И все ми идваше сравнението за несъвместимостта между светлината и тъмнината.

   Проблемите бяха недостатъчно – някъде по пътя преживяхме сблъсък. И досега не знам нас ли ни блъснаха или ремаркето удари кола… Останахме си в рейса в съзърцеване на палми и слънце. Но дойде полиция и видях как събираха от ръка на ръка банкноти за умилостивяване на закона.

   Привечер, като кулминация на километричните очаквания, се гмурнахме в зелената Валенсия.

   Петте дни там – благодат. Сляхме се в молитвите си българи и испанци.

   Но за да прочетете по-нататък следва условие… Разказвачът ще се наложи да напише нова приказка.

          

               Христина Михайлова