Непразнично

     Пак на календара се червенеят празничните дни. И уж толкова хора се бунтуват против правилата, но сега, като примерни ученици, бързат да пазаруват. По лицата им полепва невидимо вещество, което моделира непрекъснато вълнение, желание за движение, устата започват да повтарят едно и също: “Весели празници!”

     Празнуването е спазване на традицията, а тя е връзката ни с миналото, поливането на корените с вода. Ако не празнуваме явно сме забраванковци на родовата и национална памет, изменнци на ценностите… Може би. Кого да попиташ? Най-правилно е да се обърнеш към себе си. Навън нека се веят на вятъра гирлянди, светлини, които финансираш с данъците, ще се преборват с мъгли и снежни въхъри, шампанското ще напуска избите и производителите ще се напиват с печалбата.

     Но в теб, в дома, ти си решаваш какво да правиш. Ще се смееш ли над живота си, или ще си купиш новия диск със комедии в изпълнение на известния еди-кой си и тогава забавлението ти е улеснено. Защото е възможно никъде под ноктите си да не можеш да изтържеш поводи за леене на алкохол и викане до зачервяване на гърлото, сякаш си с ангина..

     Празникът е установеност, правилник за спазване от гражданите. Както готвейки ти се придържаш към рецептата и грамажа на продуктите, времето за печене, и ако резултатът е плачевен, ти повтарят, че си импровизирал, а не си броял с точност и прецизност лъжиците. Добрите кулинари мърморят непрекъснато: “Майсторството идва със стриктното изпълнение на указанията.” Щом готвейки кейк е наредено да се сложат 150 гр захар, слагай ги и не оспорвай. Къде се е яло кейк без захар?!

      Не се вживявай в самохвалко, или не пледирай, че имаш право на собствено мнение и свобода. Не искаш да помиришеш някоя затворническа килия, та дори в цивилизована страна, нали? Предпочиташ да се облечеш в ролята на примерен гражданин, благодарен и сериозен.

       Празникът е като котва, закотвен си в пристанището на разума и вълничките те гъделичката приятно. Празникът е като закачалка. Провесваш за съхнене мокрия си работен шлифер, манто, костюм… и се мушваш да подреждаш нечупливите играчки на развлекателната индустрия.

       Странно ми е защо именно пред новата година се купуват камари от продукти, които иначе въобще не опитваш. Коремът, вкусовите ти рецертори ли ще стимулираш. Забавлението не е ли за ума, за сърцето, за душата.

       Тонове фалшификати се произвеждат и изсипват на сергиите на празника и зрелището като че ли успява да зарази човечеството. То пълни пазарската си количка, пресмята, въздиша, преиначава, забравя.

      Всяка жена си мечтае, ако й подарят перли, то да са истински, но е готова да си сложи тази вечер и да демонстрира пред останалите колко блести и топли едно евтино бижу.

      Точно сега някои хора са на път да получат инфаркт от извършените малки и големи злодейства и взимат спешни мерки  дарявайки

 част от излишествата си на бедни, на болници и сиропиталища. За празника можем да развеем обратна страна на байрачето на етоизма си и да се представим в светлините на лъжата като дарители.

      Празникът е синоним на шум и гърмежи, на затрупани с опаковки от подаръци и изпити кутии от безалкохолни, изхвърлени за по-лесно на улиците. Погледнете през прозореца вашия квартал след празнуването, излезте и внимавайте къде стъпвате, вижте с очите си какво е изпразнено и употребено за да се отбележи повода…Каква гадост….

      Празникът представлява красива кожена ръкавица. Настаняваме се и прекарваме определеното количество време, според правилата на мястото. Ако се съпротивляваме ни оставят навън, да се печем на собствения си огън.

      Романтика ли? Не виждам нищо подобно в подскаченото от крак на крак при минусови температури.

            Христина Панджаридис

Как диша цикорията?

 С  тази чуденка ме стресна преди седмица синът ми. Беше един от въпросите за домашна работа по предмета им “наука за живота на земята”, нещо като моето едновремешно естествознание и ботаника, сляти заедно. Изведнъж сякаш наученото в училището ми се изпари и се почудих….ами с листата…Но отговорът ми не носеше увереност.

   Цикорията…С нея се запознах едва във Франция. Не съм я използвала в кухнята си преди това. Опитах две рецепти, но въпреки предупрежденията да я потапям за известно време в течност, да я сварявам и изхвърлям водата, тя си оставаше горчива и целият вкус на яденето се разваляше. Всъщност ми горчеше липсата на навик да употребявам този зеленчук. И ето, че сега цикорията си отмъщаваше за моята неприязън. Тя закачливо ме питаше чрез устата на момчето ми: “Как дишам?”

   Не е ли равносилно да си засилим да размишляваме върху прецизността и етапите на човешкото дишане… По-интересно е да си отговорим какво поемаме с вдишването и какво издишваме…Дали ако сме насърчавани към добро и справедливост ще отвръщаме с подигравки и егоизъм?!

   Всяка година излъчват предаването “Колонта”, където хората са поставени 40 дни при екстремни ситуации – спят под открито небе, пазят денонощно огъня си, хранят се оскъдно и сами осигуряват голяма част от менюто си и преодоляват почти непосилни за повечето препятствия. Снощи гледах поредната емисия и меко казано се подразних. Хубаво се бях зарекла миналата седмица да не си давам времето повече за подобен род извращения. Създателите на разлекателното шоу манипулират професионално участниците и се насърчава лицемерието и егоцентризма. До определен момент отборите воюват помежду си и някак си се търпи, но когато започне борбата всеки срещу всеки, всеки човек сам срещу останалите… наподобява животинският стремеж да оцелееш в глутницата.

И пак гласуваха срешу най-силния от тях. Отстраниха опасността момчето с най-добри спортни качества да се наложи. Сумата за победителя е огромна, но не е повече от запазването на човешкото достойнство, от издигането над интриганството. Още повече, че не оставаш скрит с шушукането си против другия…репликите се записват и зрителите са свидетели на кроежите кого да махнем този път, против кого да гласуваме…Питам се защо подобни зрелища се създават и жънат успех. Човек е гладен и жаден за мъст и кръв, за нечистоплътност в междуличностните отношения. Може би дотолкова е свикнал с тях, имунизиран по рождение да търпи греха и да не го дразни, че му се харесва да наблюдава подобни боричкания в работата си и в минутите за отмора…Свиква с злината и тя му липсва.. Да твори мръсотия се превръща в доходно и модерно занимание. Търсена и престижна професия.

Ако мине ден-два и не срещне на пътя си обидата и простотията ще му досучае и ще се запита къде живее?!

   Около мен не виреят само облагородени хора, не е “залесено” с благородни жестове и любезност. Напротив. Но каквото и да ми коства се опитвам да гледам на Него, на Нашия създател и да рисувам с думи и поведение светли багри. Естествено, че си нося товара на ежедневието на раменете /кога недоволничко, кога с повече кураж и усмивка/ и продължавам да вярвам в доброто и любовта.

   Как диша цикорията? Май вече имаш отговора.

            Христина Михайлова

При Господ няма забрава

  Понякога сме толкова богати на съмнения и преливащи от питаници, че ставаме направо милионери. Главоблъсканицата ни замъглява мисленето и всеки ден сме сякаш покрити със сланата на неверието…Чак да ни завидят слепите .

   А когато радостта докосне нашите брегове и сме натежали от щастие? Благодарим ли, намираме ли време, за да покажем удоволствието, че молитвите ни са чути…и не само чути, но и отговорени.

   Преди два дни Бог даде отговор на една моя майчина молба. Разрешението дойде неочаквано и без предварителни оптимистични знаци. Месеци наред бях в подножието, във възможно най-ниското и каменисто място, където беше покрито с нерадост и тъга. Опитите ми да задействам по човешки и да се екипирам с бързоходните ботуши, изпълвяващи желания, даваха нулев ефект. Сдобих се единствено с още неудовлетвореност. Усещах се да тропам по една врата, която не се отваряше – тихо ли хлопах, в неподходящо време ли…Въпросите ме опасваха и ме караха да се чувствам слаба и недостойна. Продължавах обаче – въпреки тишината – да се моля и да вярвам.

   Бог не е с моята нерешителност и търпение, дето е изтъняло и на път да изчезне. Бог е силен и времето му не се движи по човешката часовникова стрелка…Най-сетне трябва да го разбера и приема.

   Радостна съм. Изненадана от неподозираните методи на действие! Очарована съм от изобретателността на Господа…може би ще прозвучи помпозно. Но Господ е река, която залива страховете ти и носи смях и веселие.

    Приятели, Бог чува нашите думи, вижда сълзите и горчивото безсъние. Не ни забравя.

   Ние, вярващите в Него, не сме забравени.

              Христина Михайлова

ЦВЕТЯТА в един нов дом!