Въздух за дишане

   Получих писмо от приятелка, която познавам отдавна. Знам и от години за нейните проблеми със съпруга й. Но не бях толкова навътре в сърцето й, както напоследък. Разстоянията явно ни сближиха, разрушиха мостовете от притеснения и сега тя споделя повече. Разбирам колко трудно живее и как денят й е с цвят на тъга. Как изглежда тъгата ли?

   Ами загледайте се в една жена, която насила е повдигнала раменете си, /иначе ръцете й просто ще докоснат земята като прекършени цветя/, не си е сложила червило, не защото е забравила и бързала, а поради нежелание да се харесва дори на себе си…Очите й не са сини или пъстри, те са празни. Бърза да се прибере у дома не заради очакващата я прегръдка на любимия, а заради пошлите намеци и грубостите, които следват при закъснения. Срещите с приятелките й са по часовник и прорязвани от телефонните проверки – къде си, с кого си, тръгваш ли вече….Сякаш отдавна е отминала пролетта на чувствата и е дошла завинаги студената зима в отношенията между нея и него. Тя определя живота си като стрес. Стрес и страх. Страх я е да живее с мъжа си, страх я е да го напусне. Страхувайки се е превърнала дните си в рамка на безнадежността и не може, не смее и да помисли да счупи прозореца и да подиша въздух. Задушава се, мята се, но продължава да крета…

   Вече започвам да забравям как самата аз бях облечена в дрехата на отчаянието и страха. Май бях стиганала до там да мечтая, заспивайки с болка вечер, да не се събудя сутринта. Носеше ми облекчение и така се успокоявах…Но се будех и страхът беше там. Никой не го беше “разстрелял”. Главният герой бях аз, но той беше иззел ролята ми и се перчеше страховито в живота ми. Докато не го погледнах смело в очите и взех решението да дишам без обкръжението му.

   Мъжът и жената са създадени да бъдат заедно, да се допълват и уважават. Да зависят един от друг, телата и душите им да се преплитат с нежност, разбиране и обич. Той и тя. Двамата главни герои. Той и тя – неделими като любовта. Не съумяваш да разделиш по половинка на всеки желаещ…Любовта е цялост, за да се изправи срещу мъката и злобата, и да устои.

   Една жена върви по своята пътека и се опитва да засажда семена на доброта, търпение и надежда, но семенцата не раждат плодове…Не, не ги отнасят грабливи гладни птици. Поливат ги със страх и омраза, а от тях се появават само бури.

   Как искам хората да се обичат…или ако това звучи наивно – поне да се изслушват и разбират, че сме различни, понякога далечни, но  и толкова близки.

                Христина Михайлова

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Най-големият убиец на взаимоотношения в семейството е критиката и скрития гняв и раздразнение. Вместо да изграждаме добри взаимоотношения в брака си, много често ние свободно критикуваме един друг с надеждата другия да бъде променен. Критиката става такъв навик, че се превръща в непрестанна заяждане, дори и в ежедневните разговори. Това за съжаление на е атмосфера, в която може да процъфтява добра интимност и семейна любов. Необходимо е да се вслушаме в себе си. Ако критикуваме по навик, трябва да се опитаме да бъдем внимателни и решени да не започваме с критика, дори и да ни се иска да си отмъстим. Вместо това е добре да заменим критичните думи с положителни, като хвалим и насърчаваме. Това, повярвайте ми може да обърне наопаки вашите взаимоотношения и да започнете да разбирате колко сте били изхабени преди това, когато не сте могли да седнете и просто да се порадвате на това, че разговаряте един с друг в атмосфера на откровено споделяне.

Гневът и враждебността, независимо от това колко са потулвани или сдържани, винаги убиват добрата семейна атмосфера. Скуката в брака е често маската, зад която се крият гняв и раздразнение, които никога не са открито изразени. Най-често става когато двойката не могат да разрешат възникналите проблеми. Те предпочитет напрегнатата учтивост като отказват да се справят с причината за напрежението. Понякога те приемат съпружеска фасада като се преструват, че конфликтът никога не е съществувал, но лошите чувства остават в тях.

Спорът, колкото и неприятен да изглежда в момента, е за предпочитане пред смразяващата тишина, защото показва стремеж за контакт с другия човек. Скритото желание на двамата спорещи е тяхното положение да бъде разбрано и да бъде прието от другия. Споровете понякога водят до ново разбиране мужд, съпрузите. „Битката” много често е по-приемлива от подтискането на мнения и чувства, което води до раздразнение, преминаващо в безразличие. Безразличието е истинският враг на любовта. Когато спорят и двамата са все още обърнати един към друг. Има две основни правила, ако искаме битката да е градивна. 1. Да се съгласят и двамата, че ще продължат да говорят, докато разрешат проблема и се разберат и 2. Да се съгласят да ограничат дискусията в рамките на настоящия конфликт, а не да се припомнят стари, минали грешки.

Интересно интервю…

Скоро беше заснет клип със семейство Диляна и

Николай Николови!

Който иска да погледне, може да го направи тук -

http://www.hristiyanstvoto.eu//pred.php?n=206&

 

Радваме се, че сте наши приятели!

Работилница за болка

Клюкарството – дали не го приемаме като неизменна част от пиенето на кафе, седнали един срещу друг….Говорим за себе си и в миг, достигнали до нивото на скуката, бръкваме в непозволени  територии…..Ами да обсъдим отсъстващите, да си поизцапаме устните с думички, които бодат, но дават  аромат и страст на разговора ни…..

„Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч….“ Притчи 12:18

Точно така пронизана се усетих преди време, научавайки чрез трето лице какво са казали за мен….Повярвайте, не се опияних от радост. Заболя ме. Загорча ми. Словата звучаха в ушите ми и ме натъжаваха. Защо? Няма начин да отидеш и търкайки се със сапун да изличиш чутото….отровата остава в теб и те вгорчава. Докато не намериш сили да поискаш прошка за този човек и да потърсиш мир и спокойствие за душата си.

Скоро звънях на моя приятелка по мобилния телефон за една спешна нужда.  И чувайки моя глас, тя отговори : “ О…тъкмо да поклюкарим малко!“ Почувствах се обидена, че вижда съюзник мен, че иска да ме замеси в словестната мръсотия, че изобщо има такива желания, когато разговаряме рядко и сме отдалечени на две хиляди километра…. Познаваме се десетилетия, но този недостатък си върви с нея през годините…..Тя живее със своята вяра в Бог, но си има кредо, което изповядва „И най-чистият светец  Богу не е драг.“

Колко странна представа за почетеност и нравстена красота!

Вече без мен. Разнасяла съм чуто-недочуто, украсено и доизмислено….Съжалявала съм. Била съм от потърпевшата страна и познавам самотата да си унизен и подигран… неразбран.

Избрах да не коментирам другите. Защото вярвам в силата на думите, знам, че всичко се връща и предпочитам да споделя с човека, ако трябва да му кажа нещо…

„Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.“ Притчи 15:4

Решенията се взимат трудно, докато не си наясно със себе си. И докато не решиш от коя страна на живота си.

Избирам да съм от отбора на печеливщите „който усърдно търси доброто, търси и благоволение…“ Притчи 11:27

      Христина Михайлова