РОЖДЕСТВО

Някъде в съня си чувам шум. Прозорецът ми се отваря и една звезда или ангел – не виждам без очилата, – ме грабва нагоре.

-          Ела да ти покажа каква си!

Виждам се. Без помощта на микроскоп. Говоря и говоря. Не спирам да се оплаквам. Наричам го “споделяне”, но другите го тълкуват по своя си начин. Като досада, пропадане, депресия. Самовлюбване. Превърнала съм оплакването в хоби. По-късно в начин на живот. Думи, от които кръвта се превръща в мътна вода. Думи, от които и най-жадният не иска да пие, за да не се отрови!

Пристигаме при Бог. Той хваща в ръката си всичките мои изговорени тонове фрази и те се стопяват. Между пръстите му не остава нищо.

-          Виждаш ли сега, че страданията ти са съвсем измислени. Незначителни! – казва придружителят ми, не знам дали е ангел, звезда или бъдещата ми съвест.

-          Фантазията ми е развита… – оправдавам се.

-          Използвай я за полезни неща!

Тупвам безболезнено в леглото си и продължавам да спя. Но съм друга. Разтърсена.

На сутринта и без патериците на силното кафе съм наясно колко дни съм проспала в жалене. Колко часове съм пропиляла да бъда плачеща върба.

Проблеми винаги ще се раждат, но и хора, способни да ги преодоляват. А не да ги превръщат в планини, когато те са просто купчина боклуци.

 Преродените с Божията любов сърца съзират важното и отразяват светлината, а не изкуствените пламъци по скъпите бижута и излъсканите коли.

Трябва да умре някой до нас, за да оценим живота?

Трябва да се разболее любим човек, за да престанем да трупаме тъга в страниците на деня?

Трябва да останем без хляб, за да не мърморим, че храната е изстинала…

 

РОЖДЕСТВО!

Господи, помогни ни да се родим и да започнем на чисто и светло!