На брега на Женевското езеро

Когато си натоварен от проблеми най-доброто решение изглежда е да попътуваш…забравяйки нерешените задачи.  Нерешени, защото не зависят от твоята упоритост и ум.

   Три дни в двузвезден хотел, но на брега на Женевското езеро – наречено още Леман, – не е никак малаважно. Отдалечени на 360 км от домашното пушещо огнище, на главите с летни шапки и обули сандали…да живее ваканцията! Та дори краткотрайната.

   За първи път отиваме в Баните на Тонон. Град с 32 хиляди население, имащ не само езеро, но и минерални води, мек климат, върховете на Алпите, зъбчата железница, която съществува отпреди сто години…Място с много цветя и многобройни фонтани. Личи си, че тук извира вода и я използват навсякъде. Езерото се поделя между Франция и Щвейцария – дълго е 72 км и малко, широко близо 14 км…

   Нашият балкон гледаше към него и към бреговете на Щвейцария, които вечер се обагряха в светлини.

    Отсядайки да вечеряме в хотелския ресторант, вместо подложка за храната, ни сложиха по една красиво оформена карта на езерото с всички данни за селищата, ветровете, скоростта им…Естествено, че си я запазих като интересен сувенир. На 15 км от града се намира известният минерален център Евиан, където бутилират водата и тя е една от най-рекламираните. В понеделник самият президент Никола Саркози беше на посещение на това красиво място. Разбира се, не за да пие от водата, а да бистри политиката.

   Разхождайки се из цветните места не видях никъде признаци на световната икономическа криза. Въпреки нея или напук на нея французите се отдават на ваканция и се радват на лятото. Ресторантите са пълни, корабчетата за разходки също, фотоапартите работят  и извънредно.

   Фонтанът на Женева е забележителност със своята 120 метра височина и феерията, която настава вечер. След 22 часа осветяват водите му е чудно не само за снимки…Можеш да се доближиш до него на безопасно място, може и по-нататък, но усещаш пръските му.

   Последната ни спирка беше Лозана. Прилича ми на провинциален, спокоен град. Хората са любезни и внимателни. Разгледахме катедралата и уморени от горещините не проявихме голямо любопитство. Но пейзажът към езерото и зеленината са неповторима премяна на историческото кътче.

   Здравчето ми каза, че Бог се грижи и за най-дребните неща. Истина е. Но дали правилно определяме коя грижа е дребосъче в очите ни и коя е огромен камък…Ние, човеците, гледаме под различен ъгъл от Христос и за това обикновено приоритетите ни се клатушкат понякога… Но Бог беше с нас и ни подари спокойни и препълнени с багри и настроение, мекота и добрина, разбирателство и споделеност  дни. Радвах се на спокойствие и душевен мир, никакъв полъх на дразги или лошотия не чувствах.

    Пожелавам на всекиго поне три незабравими ваканционни дни!  

 

         Христина Михайлова