Стремеж

Повдигам се на пръсти, Господи,

Опитвайки се да отворя вратата на сърцето ти

И да ме чуеш.

Стъпвам върху кулата на залеза

И оттам очите ми те викат.

Издигам се с песента на птицата

И със перото й надявам се да те докосна.

Мечтая си за бързоходните ботуши,

Със тях ако прескачам тръни и години –

Навярно ще те стигна.

Поглеждам се в  огледалото на мъдростта –

Едно беззъбо бебе

В люлка от мляко и надежди се люлее…

О… колко литри още трябва да изпие

Докато питката към него се търколи…

 

   Христина Михайлова