ЦВЕТЯТА в един нов дом!

От година имаме нов дом. Мечтаехме доста години за него. Преди две години седяхме на кафе с група християни след неделното богослужение и в един момент се чух да казвам: „Да знаете след година ще имаме нов дом”. Всички ме погледнаха някак странно, а ако трябва да съм честна и аз се почувствах странно, защото не можех да го обясня. Казах нещо, в което бях абсолютно сигурна, че ще се случи. Нищо в живота ни не даваше и малка индикация, че действително ще се случи такова чудо, защото това наистина беше чудо. Когато нямаш средствата, нито възможностите спираш и да се надяваш. Но вярата в Бог, променя човека, променя очакванията и виденията пред него. Когато това се случи, си спомнихме за времето, когато изповядах нещо, което не се виждаше все още да е факт, но за което имах силна вяра, че ще стане.

Това, за което повечето жени си мечтаят, когато имат нов дом, той да бъде пълен с цветя. Това беше и моята мечта. Дори към мебелите не бях толкова стриктна, както към цветята си. Реших да направя експеримент. Винаги съм отглеждала каучуково дърво. Когато стигна до тавана, реших да го разсадя в две отделни саксии и да сложа  едно дърво в моята стая и една саксия в стаята на моя син. И двете стаи са западни, т.е светлината пада от една страна. И двете ги поливах по едно и също време, но след няколко месеца забелязах, че дървото в стаята на сина ми не вървеше добре. Моето дърво сега е до ръменете ми, а неговото е клюмнало и няма никакъв вид. Каква е причината? Всеки живот има нужда от грижа и внимание. Никога не съм вярвала, че цветята чувстват любовта на хората. Но цветята в моята стая са толкова красиви и така живи, че си мисля, че отговарят на моята любов към тях. Опитах се да покажа на Дани/моят син/ разликата. Той просто каза: „Цветята ми пречат!”

Тази история насочи моето внимание към Божия дом. Всеки един нов живот, който се ражда в него, има необходимост от грижа и внимание. Помислих си – колко често виждаме нов човек, който за първи път прекрачва прага на Божият дом и не обръщаме никакво внимание? А той „крещи” за малко внимание. Ако цветята ми се нуждаят от любов, колко повече нашия ближен, приятел, колега се нуждае от това. Всяко живо нещо около нас, насочва вниманието ни към Създателя. Благодарна съм, че Той никога не е прекалено зает за да не се интересува от Своето творение. Благодарна съм за живота, който вложи в нас и за продължаващото действие и грижа за творенията и вселената!